Няма да отлагам,продължавам.До 28 годишна възраст всичко в живота ми беше чудесно.Бях омъжена и имах момченце на 5 годинки!Майка ми и баща ми -прекрасно семейство.Той работеше в строителството и често ходеше на гурбет в Германия!Там тате беше приел Исус.Един стабилен християнин,обичаше Господ много,в очите му имаше мир-абсолютен стълб и опора на мен и цялото семейство.Няма да изпадам в подробности,но всичко беше доброр-изобщо не сме предполагали колко много имаме!2011 година го заболя  крак и не му минаваше от нищо.После скенер-всичко е в разсеики,злокачествен рак на белия дроб(забравила съм му мед.име).Надеждата не умира и мама и тате заминаха заТурция да търсят лечение.Дадоха всичките си спестявания и взеха заем от всички близки.Там не успяха...дори и болките му май не можаха да облекчат.За шест месеца всичко приключи-два месеца преди да стане на 50 години и три дни преди моя рожден ден.Абсолютен срив.За мъката няма да пиша-не се описва.И там застана голямото ЗАЩО!И направо си разбивах в него.Защо не помогна Господи,аз знам че той те обичаше,беше новороден,Библията му не събираше прах на рафта,а беше в ръцете му,всяка сряда беше в пост......и още много. Загубих се тогава!Духовно се загубих-дори нямам много спомени в следващите две години !И истина е че Бог балансира-роди се дъщеря ми Светлина.На нея кръстих блога и заради нея го започнах!