УМОРЕН да наднича 
из вселенски пролуки, да гони 
синхрона в стрелките на времето, 
денят приседна на прага. 
слънчеви очила матират 
познанието за любовта. 
кой да му отвори. 
в паяжината разсветляват 
капчици роса. 
пред саркофага на мълчанието 
свеждат чела минутките. 
вятърът гали 
островче зажаднели минзухари, 
в гнездата птиците се снишиха. 
чуй, тишината ли проговори - 
разбутва праха от книгите 
"Адажио" от Албинони. 
©Диана Я.Павлова